Регламентът за пазарна злоупотреба - предизвикателство за публичните компании. Голяма част от европейските публични компании не е убедена, че новият европейски регламент за пазарните злоупотреби е подобрил практиките на самите публични компании.
40% от интервюираните мениджъри в проучването на международния доставчик на дигитални решения за публични компании и корпоративна комуникация EQS Group AG сред 195 европейски листвани компании, отричат, че регламентът е подобрил прозрачността и практиките по нормативно съответствие в публичните компании, 34% остават неутрални и едва 26% смятат, че той настина има принос в положителна посока.
Представените от Мориц Хоман, който беше в България по покана на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България /АДВИБ/ по време на съвместно събитие на тема „BEST PRACTICES FOR COMPLYING WITH THE EUROPEAN MARKET ABUSE REGULATION (MAR)“, резултати, показват какви са трудностите за компаниите една година след влизането в сила на новия регламент.
От всички участници 149 са компании в Германия, 16 – в Австрия, 22 – в Обединеното Кралство и 8 - в Италия, от които 76 % са листвани на регулиран пазар, 21 % - на нерегулиран пазар и 3 % - на друг пазар. 71 % от тях са емитенти на акции, 5 % - на облигации, 22 % - и на акции и облигации и 2 % - на други финансови инструменти.
Припомняме, че от 3 юни 2016 г. на територията на целия ЕС се прилага с директно действие Регламент № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба. Като актове по прилагането му са въведени допълнително и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055 на Комисията от 29 юни 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна информация, както и ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/522 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаването на определени публични органи и централни банки на трети държави, показателите за манипулиране на пазара, праговете за разкриване, компетентния орган, който да бъде уведомяван при забавяне, разрешението за търговия по време на забранителния срок и видовете подлежащи на уведомяване сделки на лицата, които изпълняват ръководни функции.
В изпълнение на Регламента на 30 септември 2016 г. в България е приет Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който отмени действащия дотогава Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
Основните предизвикателства, които регламентът поставя пред публичните компании, са в три насоки - обем и начин на разкриване на вътрешна информация, оповестяване на сделките на лицата, заемащи ръководни функции в емитентите и изготвяне и съхраняване на списък на вътрешните лица с постоянен или инцидентен достъп до вътрешна информация, става ясно още от резултатите.
Според изследването на EQS Group AG през 2016 г. в Германия са осъществени поне 10 делиствания на публични дружества, изрично обосновани с произтичащите от Регламента повишени изисквания и задължения.
Резултатите от проучването показват още, че директорите за връзка с инвеститорите са най-често лицата, които управляват вътрешната информация и са отговорни за воденето на списъците с лицата с достъп до вътрешна информация (37%), следвани от правния отдел (35%) на компанията.
Най-често само един служител е ангажиран в компанията относно прилагането на разпоредбите на Регламент 596/2014.
Изследването показва още, че най-често компаниите в Европа управляват потока на вътрешната информация и съответно списъка на лицата с достъп до вътрешна информация чрез специализиран софтуер (74%).
Но как се справя България като пазар със сравнително малки компании, с тежките регулации на ЕС?
Пред Investor.bg своите наблюдения от прилагането на Регламента сподели Мориц Хоман.
Какви са Вашите наблюдения – въвеждането на Регламента доведе ли в Европа до повишаване на прозрачността на публичните компании, което е един голям проблем и за България?
Ако попитате емитенти от цяла Европа, те са доста скептични към Регламент 596/2014 , защото прилагането му изисква много работа, особено за по-малките компании, които нямат обособени юридически отдели, които могат да помогнат с изискванията по тази регулация.
Тъй като в България има много малки и средни компании на капиталовия пазар, за тях е трудно да изпълнят напълно изискванията на Регламента. Но бих казал, че Регламентът относно пазарната злоупотреба със сигурност е подобрил прозрачността и ефективността на капиталовите пазари в Европа.
Той в голямата си част непряко се отразява на прозрачността. Една от основните цели на тази регулация е предотвратяване на търговията с вътрешна информация. Ето защо емитентите трябва да водят списъци с вътрешна информация и хората, които имат достъп до нея. Тези списъци не са видими за инвеститорите, разбира се, но те помагат на регулаторите да разследват потенциални случаи на търговия с вътрешна информация. И това води до равен достъп до информация на пазара, което е особено важно за пазар като българския.
Как според Вашите наблюдения рефлектира Регламентът върху задълженията и отговорностите на отделите по Връзки с инвеститорите?
Това наистина е много специфично за отделните страни. Виждаме страни като Великобритания, Швеция или Австрия, където правилата на Регламента са изцяло в ръцете на юридическите отделите и отделите по нормативното съответствие. По този начин директорите за връзка с инвеститорите могат изцяло да се съсредоточат върху комуникацията с инвеститорите, анализаторите и капиталовия пазар като цяло. Но това, разбира се, е лукс, с който повечето по-малки компании не могат да си позволят, защото някои от тях дори нямат специален човек, отговарящ за връзките с инвеститорите.
А ако имат такъв, съществува опасност този човек да потъне в регулации, без да има време за комуникация с инвеститорите. За да се избегне това, компаниите трябва да въведат ефективни процедури, с които да намалят ангажимента на своите директори за връзка с инвеститорите, предоставяйки им възможност да се заемат със същинската си работа – комуникацията.
Кои са най-впечатляващите за Вас добри практики, които европейските публични компании са въвели в изпълнение на изискванията на Регламента?
Докато от една страна много емитенти се оплакват от тежките изисквания на регламента, от друга страна, част от от тях отделят извънредно много време например за информиране и обучение на своите вътрешни лица. По-голямата част от емитентите в нашето проучване информират активно вътрешни лица, когато се появи нова вътрешна информация или съществуваща информация, която е престанала да бъде вътрешна. Това не е законово изискване, но се е превърнало в най-добрата практика.
Също така повечето компании не изпращат писма с инструкции на своите вътрешни лица, като ги подписват, а вместо това използват електронни процеси за това. Това определено се превърна в най-добрата практика, защото спестява много време. Само преди една седмица регулаторите в Австрия промениха правилата и сега също позволяват електронно потвърждение, което не беше възможно преди. Те всъщност признаха, че тази процедура е добра практика в цяла Европа. Нашите партньори от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България също се ангажираха да оправят официално питане за становище до българската комисия за финансов надзор, дали регулаторът ще приеме подобна практика за коректна.
Смятате ли, че специализираните софтуерни приложения допринасят за коректното изпълнение на задълженията на емитентите, произтичащи от изискванията на Регламента и по какъв начин?
Определено! Особено управлението на списъците с вътрешна информация , съгласно изискванията на Регламента изискват електронно решение. Има много процеси, които могат да бъдат опростени - поддържане на историческите версии на списъците, информиране на вътрешните лица за задълженията им, автоматично преобразуване на форматите, всичко това може да бъде извършено по лесен и опростен начин със софтуер.
Ето защо ние разработихме INSIDER MANAGER, специално съобразен с изискванията, които Регламентът налага на емитентите. Ние сме техен партньор и им помагаме в ежедневната работа, за да могат те да отделят повече време на основните си задължения. , Този продукт вече се използва от повече от 500 компании в 11 европейски държави. От автоматизираните процеси се възползват особено по-малките компании, защото това им дава възможност да се съсредоточат върху това, което е наистина важно за една компания- създаване на стойност.
С оглед обстоятелството, че България е относително нов и малък пазар, смятате ли, че изискванията на Регламента следва в някаква степен да бъдат смекчени и/или редуцирани по отношение на малките и средни компании?
Това е изводът, който направихме от проучването, което проведохме. Много малки компании желаят да се опростят изискванията на Регламента и съм убеден, че има някои части от него, които не допринасят задължително за прозрачността на капиталовите пазари. От друга страна, мисля също, че вече има известно опростяване за по-малките компании. Например наш клиент, голяма мултинационална компания, поддържа списък с над 800 вътрешни лица, като за това имат назначено лице на пълен работен ден, което отговаря за изпълнение на изискванията на Регламента. Малките компании обикновено имат само няколко десетки вътрешни лица, така че вече е много по-лесно за тях.
Смятам, че отговаряйки на стандартите на Регламента, компаниите могат да покажат на инвеститорите, че поддържат известно ниво на прозрачност, което е ценно за инвеститорите, особено за чуждестранните. И ако инвеститорът може да очаква същото, или почти същото ниво на прозрачност от една българска компания с малка пазарна капитализация, което може да получи от германска компания с голяма пазарна капитализация, това ще направи инвестицията във вашата страна много по-атрактивна за него.
Така че отнема доста работа, за да се отговори на изискванията, но в крайна сметка определено си заслужава.
Мориц Хоман е ръководител Отдел нормативно съответствие на EQS Group AG. В тази функция той планира и проектира приложения, чрез които особено публичните компании са в състояние да дигитализират процесите за привеждане в съответствие с регулаторните изисквания. Той е специалист в спазването на изискванията на капиталовия пазар и практическото прилагане на съответните разпоредби. Квалифициран е като Certified Investor Relations Officer (CIRO).
